Google PlusFacebook
Общински Исторически музей
Карлово

История

Карлово, родния град на Апостола на българската свобода е разположен в северната част на Карловската котловина, наричана в миналото Стрямска или Гьопса. Градът отстои на 56 км от областния център Пловдив и на 147 км от столицата София. Красивото му разположение и дефилето на Стара река са впечатлявали всички географи и пътешественици още в миналото преминали през този край. 


Най – ранните следи от живот тук датират от новокаменната епоха /VІ хил. пр. Хр./. В местността Ясъ тепе западно от града е съществувало неолитно селище. Тракийските племена, населявали земите около днешно Карлово през късножелязната епоха /VІ в. пр. Хр. – І в./, според изследователите влизат в сборния етноним одриси. През римската и късноантичната епоха северно от селището е минавало трасето на Подбалканския римски път, свързващ Черноморието със Сердика. За охрана на този път и на селищата в близост до него са построени много крепости. Една от тях е Карловското кале, разположено северно от града над парка “Беш бунар” датирано от ІV – VІ в. Другата крепост е Сушицкото кале, намиращо се източно от сегашния кв. “Сушица”, което е продължило да съществува и през ХІІ-ХІV в. През ХІІІ в. тези земи са част от родовите владения на тримата български боляри Смилец, Радослав и Войсил. В близост до днешния град са съществували няколко селища и крепости от този период калето над параклиса “Св. Троица” и селище североизточно от дн. Карлово. 


През 70 –те години на ХІV в. Карловската котловина е завладяна от османските турци. В края на ХV в. султан Баязид ІІ дарява на османския военачалник Карлъ Али бей с. Сушица и принадлежащите му земи. През 1485 г. Карлъ Али бей построява Куршум джамия – най – стария архитектурен паметник днес в града и завещава землището на цялото селище за издръжка на джамията. 


Името Карлово се налага в по-късно време след турското нашествие и вероятно произлиза от името на Али бей син на Карлъ. 


Връх в своя икономически и духовен разцвет градът достига през Възраждането. Тук се развиват над 30 вида занаяти: гайтанджийство, розопроизводство, басмаджийство, медникарство, кожарство, тъкачество, златарство и др. Едрите търговци Пулиеви, Гешови, Хаджидимитрови търгуват с големи количества произведения на карловските занаятчии по всички пазари на Османската империя с Влашко, Молдова, Русия, Франция, Англия и др. 


В средата на ХІХ в. са построени двете църкви “Св. Богородица” /1839 г./, в която през 1859 г. Васил Левски е ръкоположен за йеродякон и “Св. Николай” /1847 г./, в която за първи път през 1858 г. се чества празника на славянската писменост, а на 16.01.1878 г. е избран Първия градски съвет. В църковния двор се намира гроба на майката на Васил Левски Гина Кунчева. Двете църкви са строени от карловски и брациговски майстори, а иконите са дело на прочути художници от Самоков и Банско, сред които Никола Зограф брат на Станислав Доспевски. 


Упорити и предприемчиви в различни области на стопанството, карловци проявяват голяма инициативност и в областта на просветата. Първите най-ранни наченки на просветно движение в Карлово се отнасят към ХVІІ в., когато тук като “изкусен книжовник” и учител работи поп Аврам Димитриевич. Епоха в образователното дело тук е дейността на учителя и книжовника Райно Попович / 1773 – 1858 г./, най-ярката фигура в духовното възраждане на града. През 1836 г. карловци построяват нова сграда на взаимното училище, а през 1871 г. отваря врати просторното петокласно училище. През 1861 г. е създадено и карловското читалище и Ученолюбивата дружина през 1870 г., която се превръща в средище на просвета и революционни идеи. 


Карловци участват в почти всички прояви на национално-освободителното движение на българите през XIX. В периода на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., градът изживява най-тежкия шест месечен период в своята история, наричан „Страшното“, когато са избити над 800 карловци от редовна турска войска и башибозук, а цветущия подбалкански град е разграбен и разорен. На 8.01.1878 г. Карлово и Стремската долина са освободени от отряда на ген. Павел П. Карцов.
След Освобождението градът изживява период на икономически упадък, но познава и години на материален и духовен подем. През 1892 г. Карлово участва в Първото Пловдивско изложение. Павилионът е построен със средства на Евлогий Георгиев, в който са изложени произведения на местната индустрия и занаяти. Карловските изложители получават три златни, 19 сребърни, 13 бронзови медала и 2 почетни дипломи. Златен медал получава Христо Джапунов за своето изобретение машината за кундурджийски клечки. През 1903-1907 г. е построен паметника на Васил Левски, а в 1926 г. е изградена една от първите водно-електрически централи в България ВЕЦ “Стара река”, ж.п. линията Пловдив-Карлово /1933 г./, Винарската изба /1933 г./, построени са банки, фабрики и училища. 


Динамично е развитието на родния град на Васил Левски след Втората световна война, когато се превръща във важен промишлен, военен, транспортен и културен център. 


Днес Карлово отново е административния център на долината. В него живеят около 30 000 души и е един съвременен град, с уникални природни забележителности, съхранил безценното си историческо и културно наследство.

История - Изображение 1История - Изображение 5История - Изображение 6История - Изображение 7История - Изображение 8