МАЙОР СТЕФАН АТАНАСОВ МАЗАКОВ -ЖИВОТ В СЛУЖБА НА РОДИНАТА
Роден е на 24.07.1848 год. в Търново в семейството на македонския преселник Атанас Мазаков и младата търновка Андония Смилова. В 1851 год. умира баща му и той е възпитаван в дома на дядо си Стоян Смилов – Хайдутина, сподвижник на Филип Тотю. Завършва 4-ти клас на Търновското училище, а в 1873 год. отива в Одеса, където постъпва в юнкерското училище. Незавършил пълния курс на обучение, в 1876 год. Стефан Мазаков се включва в доброволческата чета „Балкански лев” на Филип Тотю като командир на 1-ви взвод и участва в Сръбско-турската война в боевете при Гредетин, Бабина глава и Алексинац. След края на войната се връща в Русия.
На 22.04.1877 год. постъпва като унтерофицер в 3-та рота на 1-ва дружина на Българското опълчение и се сражава в Руско-турската война от 1877-1878 год. в боевете при Стара Загора, Шипка и Котленския балкан. За проявена храброст е награден с Георгиевски кръст 4-та степен; получава лично от Царя Освободител златна чаша, сребърен самовар и сребърна захарница, а на 10.04.1878 год. е произведен в чин прапорщик. След края на войната Стефан Мазаков остава на служба в 9-та Търновска дружина, но скоро е преместен на служба в Източно-Румелийската милиция, където в 1881 год. става поручик, а в 1884 год. е произвидин в чин капитан. Когато е на служба в Източна Румелия – по времето на службата си в разквартируваната в града на Васил Левски през 1879 год. 4-та пеша Карловска дружина, Стефан Мазаков се запознава и се жени за Елена, третата дъщеря на карловския учител и свещеник Христо Попвасилев, обесен от турците през 1877 г.
Участва в подготовката и акта на Съединението в 1885 год. и Сръбско-българската война като дружинен командир на 1-ва резервна Пловдивска дружина. Сражава се при Нешков връх и при овладяването на царибродското село Желюша, където е ранен. В 1886 год. капитан Мазаков е на служба в Търново, където подкрепя контрапреврата на Стамболов и е назначен от него за комендант на Търново. По-късно служи отново в различни гарнизони в Южна България и се уволнява от армията в началото на 1892 год.
През 1885 год. в младото и щастливо семейство Мазакови се раждат две момчета близнаци: Христо и Стоян, но две години по-късно умира съпругата му Еленка. След уволнението си от армията Стефан Мазаков заедно с децата си се връща в Карлово, където се установява до края на живота си и се отдава на активна общественна дейност.
В Карлово той е избиран за: общински съветник, за карловски депутат в ХII-то и ХIII-то Обикновено Народно Събрание /в периода 1902-1907 год./, за ръководител на местната народно-либерална /стамболовистка/ партия, за председател на местното Поборническо-опълченско дружество и за подпредседател на комитета за построяването на паметника на В.Левски. През 1907 год. е и сред учредителите на формираното в Карлово дружество на запасните офицери.
Използвайки присъствието на монарха за първата копка на паметника на Васил Левски през 1903 год., по негово ходатайство княз Фердинанд съдейства и в 1904 год. в Карлово е разквартируван 28-ми пехотен Стремски полк. Немалко съдействие той оказва и за построяването на болницата и гимназията в града.
Запасният майор Стефан Мазаков умира на 24.09.1910 год. след несполучлива операция от апандисит и е погребан с войнски почести в Карлово от цялото гражданство.
През 1991 год. с решение на Общинския съвет на Карлово на името на майор Стефан Мазаков е наименувана улица, а през 2004 год. в т.н. Мазакова къща, която той е обитавал в Карлово е открита постоянна етнографска експозиция на Историческия музей – Карлово.