История на музея

     Началото на музейното дело в Карловско се корени в периода на Българското възраждане. Стремежът за възстановяване на историческото минало и движението за издирване и съхранение на всички писмени и веществени паметници от българската история, обхваща будната карловска общественост.

     Един от съмишлениците на В. Априлов е карловският учител Р. Попович, който ревностно събира и издирва всякакви веществени паметници от българското минало. Един от първите фолклористи в България е Бр. Хаджигенов от Карлово. Друг виден карловец д-р Ив. Богоров освен филологическа, публицистична и издателска дейност с ясно определена цел, събира етнографски и исторически сведения. Васил Левски е известен с грижата си за опазване на комитетските архиви.

     Създадената през 1870 г. Ученолюбивата дружина освен просветни цели членовете й проявяват голям интерес към историческите и археологическите паметници в града и околността. Синът на Р. Попович, революционерът Т. Райнов е събирал археологически материали.

     Богатите традиции относно опазването на историческото наследство от времето на Възраждането намират благодатно поле за развитие след Освобождението. В периода 1893-1945 г. с проблемите на музейната дейност се заема образуваното Ученолюбиво дружество „Васил Левски“. Основните му цели: са издигане на паметник на Апостола в родния град и просвещение на карловското население. На 15 май 1903 г. е положен основния камък, а през 1907 г. дружеството реализира основната си цел- паметникът, дело на скулптора Мари Василев е завършен. По примера на казанлъшката общественост, карловци не остават по-назад и създават музейна сбирка в 1902 г. Първите дарени предмети са дарени от г-н Стефан Джаков-капитан във военното министерство. Според в-к “Просвета“ Ученолюбивото дружество е първата институция в Карловско, която провежда планирани археологически разкопки в античния град Хисар.

      Важен етап в развитието на цялостната музейна дейност в Карлово е написването на пълна и документирана биография на В. Левски от Д. Страшимиров. Първият том „Васил Левски. Живот, дела, извори“, излиза през 1929 г., „Васил Левски. Биография“ с автор Ив. Унджиев през 1947 г. От 1933 г. Народният комитет „Васил Левски“ обединява усилията си със създаденият на 14.10.1933 г. в Карлово Комитет за възстановяване на родната къща на Апостола.

     Епоха в музейната дейност в Карловско е делото на Христо Фъргов, който отдава целия си живот в полза, слава и прослава на „роду карловскому и народу болгарскому“. Десетилетната му родоизследователска работа, се отличава с точност, достоверност и неоспорима правота. Други изследователи на историческото минало на Карлово са Д. Страшимиров, проф. Ив. Унджиев, карловците П. Патев, В. Алекснадров, В. Тантилов, Н. Славчев. Голяма е заслугата за развитието на музейното дело в Карлово на проф. Ив. Унджиев с написването на цялостна биография на В. Левски и книгата му „Карлово. История на града до Освобождението“, издадена 1962 г. и 1968 г.

     На 12.10.1952 г. в Александровата къща е открит Народният общ музей „Васил Левски“ в Карлово. За основа е послужила музейната сбирка, съществуваща от 1902 г. Тогава музеят има 4 отдела. От 1960 г. се помещава в сградата на старото училище „Отец Паисий“ с постоянна експозиция. Към музея като филиали е картинна галерия, а от 1968 г. и къща – музей „Васил Левски“.

      От 1952 г. сградата на мъжкото училище престава да се използва като такава и предоставена за музей. Експозицията се открива през 1960 г. От 1973-1987 г. се прави основен ремонт и на 14 юли 1987 г. по случай 150 годишнина от рождението на Васил Левски е открита нова експозиция.

     От 31.05.2007 г. музеят има статут на Общински Исторически музей заедно с експозициите към него Мазакова къща и Даскал Ботева къща.

      През повече от стогодишния период развитието на музейната дейност в Карлово е многостранна, насочена към събиране, проучване и опазване на историята, културата, традициите в Карлово и Карловския край и популяризиране на делата на националните ни герои, родени тук. Преминавайки през много превратности, музеят винаги  е  бил духовен център, пазител на историческата памет и гордост на региона. Тези непреходни духовни ценности, които и днес в трудното ни съвремие са опора на българския дух, музейната институция в Карлово се стреми успешно да трансформира в ценностна система и да я предаде на бъдещите поколения.